5 апр. 2019 г., 10:28

Късна любов

924 1 0

Пристъпва бавно късната любов в живота,

лети с крила на капещи от есента листа.

И с посребрените от есенна слана коси,

заплита в бели мрежи летните треви.

 

Небето с облаци покрито мрачно,

отлитат птици на ята от тук.

За края ни на дните стягахме се бавно,

внезапно любовта макар и късна,

макар и изненадваща света ни преобърна.

 

Тя няма летните горещници,

мъгли и ситен дъжд е свитата и тук.

Узрели плодовете бавно капят,

тревите и листата пожълтяват в миг.

 

И жълтите листа се стелят мълчаливо,

посрещат с радост есенния грим.

И шари се земята с цветни краски,

на късната любов парадния килим.

 

Изглежда мрачна и студена,

тъй безнадеждна, няма как.

Не е ли времето си изтървала,

не закъсня ли тъй фатално тя?

 

Но взри се зад косите посребрени,

зад жълтите листа в сърцето погледни.

Ще чуеш глухо мощни удари туптят,

и ще усетиш огнени потоци  в нея врят.

 

Ще се запали щом я ти погалиш,

и устни в нея впиеш в свойта жар.

Със огън късната любов ще те погали,

със страст ще лумне във сърцето ти пожар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...