Пристъпва бавно късната любов в живота,

лети с крила на капещи от есента листа.

И с посребрените от есенна слана коси,

заплита в бели мрежи летните треви.

Небето с облаци покрито мрачно,

отлитат птици на ята от тук.

За края ни на дните стягахме се бавно,

внезапно любовта макар и късна,

макар и изненадваща света ни преобърна.

Тя няма летните горещници,

мъгли и ситен дъжд е свитата и тук.

Узрели плодовете бавно капят,

тревите и листата пожълтяват в миг.

И жълтите листа се стелят мълчаливо,

посрещат с радост есенния грим.

И шари се земята с цветни краски,

на късната любов парадния килим.

Изглежда мрачна и студена,

тъй безнадеждна, няма как.

Не е ли времето си изтървала,

не закъсня ли тъй фатално тя?

Но взри се зад косите посребрени,

зад жълтите листа в сърцето погледни.

Ще чуеш глухо мощни удари туптят,

и ще усетиш огнени потоци  в нея врят.

Ще се запали щом я ти погалиш,

и устни в нея впиеш в свойта жар.

Със огън късната любов ще те погали,

със страст ще лумне във сърцето ти пожар.