Късната любов
Когато късно дойде любовта,
не пита и не иска разрешения.
Връхлита те. Превръща те в скала,
понасяща и бури, и течения.
Завихря мисли. Сплита ги в кълбо.
Усуква помисли с бодлички.
Животът се превръща във платно
рисувано с моливи цветно лични.
Душата се разлиства в лотос. Бяла.
С лъчи огрята. Светеща в нощта.
Пронизва с поглед даже и мъглата,
обгърнала с неверие света.
Проблясват думи, придошли с реката,
галещи живително брега.
Цветя уханни грейват във душата
и става обич цялата съдба.
Когато идва късно любовта...
Превръща те във цвете от дъгата.
Дори и да увехне, пази тя
спомена, че бил си. Жива е скалата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
