Късната любов
Когато късно дойде любовта,
не пита и не иска разрешения.
Връхлита те. Превръща те в скала,
понасяща и бури, и течения.
Завихря мисли. Сплита ги в кълбо.
Усуква помисли с бодлички.
Животът се превръща във платно
рисувано с моливи цветно лични.
Душата се разлиства в лотос. Бяла.
С лъчи огрята. Светеща в нощта.
Пронизва с поглед даже и мъглата,
обгърнала с неверие света.
Проблясват думи, придошли с реката,
галещи живително брега.
Цветя уханни грейват във душата
и става обич цялата съдба.
Когато идва късно любовта...
Превръща те във цвете от дъгата.
Дори и да увехне, пази тя
спомена, че бил си. Жива е скалата.
© Таня Мезева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Късна или ранна...важно е да обичаш и да бъдеш обичан...Тогава наистина си скала. Поздрави, Танче!
-
,,и става обич цялата съдба.''
Важно е да я има и да остане! Дори и след края!
Поздрави и от мен, Таничка! -
Хмммммммммммм, значи прав съм бил като си мисля, че любовта всъщност не е вечна - ту е ранна, ту късна...Но е хубаво когато я има. Защото често си отива внезапно! Браво Танче!
-
... пясъците... бившите скали... безконечните...
-
Много хубав стих, Таня!!!
Бъди винаги влюбена!!!
Поздравления!!! -
прекрасно стихотворение...
Честит Празник, Танечка! -
За любов никога не е късно... и за влюбени стихове също!
Честит празник, Таня!
-
Когато идва късно любовта...
Разкошно -
завихряш
-
Много красиво стихотворение...
-
много красиво си я описала
-
"и става обич цялата съдба."
Плюс сълзи и болка, но всичко си заслужава!
Поздравления, Таничка!
За любовта никога не е късно, миличка!
прегръдки! -
Нямам думи... така ме изпълни този стих!!!
((( ))) -
Браво, Таня!
-
Сетих се за един мой стар стих, Танче, като прочетох твоя, с който те поздравявам.
Моя любов закъсняла, нечакана,
пристигнала тихо на пръсти,
като чиста сълза неизплакана,
в душата ми ти се прекръсти.
Моя любов закъсняла, нечакана,
откъсната от залезите на деня,
търпеливо аз съм те дочакала,
ровейки за въгленче из пепелта.
Моя любов закъсняла, нечакана,
малко самотна и есенно тъжна,
като стаена молитва неказана,
прегръщаш се с мен, да не зъзна.
Моя любов закъсняла, нечакана,
в мъглата прокрадващ се лъч,
гледаш към мене със нежност,
синьо, по детски, с очите на мъж. -
По земите ни все още се срещат скали със стъпки по тях, а вблизост по храстчета и дървета има вързани парцалчета за сбъдване... Е това е Късната любов - ако не вярваш, няма да ти се случи! Зем.
-
Просто...закъснялата!И...много силна!Разбираемо е!Поздрав,Таничка!
-
Комплименти !!!
Макар че, между нас казано, имам по-особено мнение за "късната Любов",
творбата ти е перфектна.
Бъди. -
Таничка,цветя сме от дъгата !!!А ти си просто цвят омайващ!!!Поздрав!!!
-
четох го на фона на музика... прекрасно е усещането! Поздрав!
-
... Таня, и да ти кажа, че нещата стоят точно така... навярно го знаеш...
Но си го описала по един прекрасен начин!
Поздравления! -
И даже закасняла лубовта
все тъй дълбоко ни връхлита
неустоима и незабравимо!!!
Поздреави от мен!!! -
Апотеоз на късната любов... Поздрав, Таня!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
