6 окт. 2013 г., 12:56

Късно

731 0 0

Късен бродя по пътеки стари,
но Луната - тя е същата
и няма други, няма светофари,
има път, но няма бъдеще...

Ако знаех, че не ме обичаш,
ако знаех, че това умря,
щях да те оставя да изричаш
истината във лъжа,

но има нещо във очите ти,
не просто спомен, има и любов,
но те са безкомпромисни учители,
а за урока аз не съм готов...

Късно вечер ще си спомням
твоите очи - като нощта,
сам вкъщи, ала бездомен,
докато ти умееш любовта...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...