Tourniquet (Тя)
16 66
26 февр. 2005 г., 17:20

Късно 

  Поэзия
1090 0 2

Самотен идваш, за да ти прости.
Думи стари в раните й чоплят.
Ръцете ти - треперещи листа -
не могат нейните ръце да стоплят.
Очите ти - студени капки дъжд
за себе си единствено жалеят.
Ти днес си само изоставен мъж.
Не помниш ли? Ти пръв остави нея!
Отдавна този огън изгоря.
Иди на друга пламък да предложиш.
Лъчът любов отдавна потъмня ,
не можеш вместо него свещ да сложиш.
Сега отчаян търсиш нежността ,
претръпнал от безсмислени желания,
но късно е да върнеш грубоста
и в забрава да потърсиш упование...

© Тя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Късно е и много зряло. Това е магия - как най-непотребните чувства се превръщат в така потребната ни поезия. Благодаря, че си го споделила с нас.
  • Страхотно!
Предложения
: ??:??