Късно
Самотен идваш, за да ти прости.
Думи стари в раните й чоплят.
Ръцете ти - треперещи листа -
не могат нейните ръце да стоплят.
Очите ти - студени капки дъжд
за себе си единствено жалеят.
Ти днес си само изоставен мъж.
Не помниш ли? Ти пръв остави нея!
Отдавна този огън изгоря.
Иди на друга пламък да предложиш.
Лъчът любов отдавна потъмня ,
не можеш вместо него свещ да сложиш.
Сега отчаян търсиш нежността ,
претръпнал от безсмислени желания,
но късно е да върнеш грубоста
и в забрава да потърсиш упование...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тя Все права защищены
