Късно
Самотен идваш, за да ти прости.
Думи стари в раните й чоплят.
Ръцете ти - треперещи листа -
не могат нейните ръце да стоплят.
Очите ти - студени капки дъжд
за себе си единствено жалеят.
Ти днес си само изоставен мъж.
Не помниш ли? Ти пръв остави нея!
Отдавна този огън изгоря.
Иди на друга пламък да предложиш.
Лъчът любов отдавна потъмня ,
не можеш вместо него свещ да сложиш.
Сега отчаян търсиш нежността ,
претръпнал от безсмислени желания,
но късно е да върнеш грубоста
и в забрава да потърсиш упование...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
