5 февр. 2007 г., 20:06

Късно е

1K 0 13
                                        
                      на моята първа любов


Късно е вече да се обичаме -
всеки от нас е поел своя път.
Късно е вече да се заричаме,
пак отминава забързан денят.
Късно е вече да си прощаваме
всяка обида, сълза или страх.
Но защо и до днес не забравяме
детските тайни, невинния грях?
И когато случайно се срещаме
се изпиваме жадно с очи.
Но напразно - заскъснели сме вече -
нещо трепва във нас, но мълчим.
Само споменът пари в душите
и обзети от тиха тъга
днес за кой ли път тайно се питаме:
"Може би не е късно сега?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Харесва ми много. Ще ти бъда почитателка. Успех и за напред!!!
  • Благодаря на всички, които коментираха последните ми три стихотворения, срещам само хубави чувства и приятелска обич и прекрасни отзиви. Това ми дава сили да продължавам да живея и да пиша и да мечтая, и да смятам, че този свят е хубаво място и животът е прекрасен. Благодаря ви, приятели, от все сърце!
  • първата любов... е по-добре да си остане първа, там. поздравления!
  • Поздравявам те!
  • Бяхме едва седемнайсет годишни
    с плахи - по детски невинни очи,
    думите спираха някак излишни,
    чувства бушуваха в нащте гърди.

    Ти ме целуна под тихата стряха,
    сълзите пълнеха нащте очи,
    Утре-то носеше вечна раздяла
    /проумявах го аз,не вярваше ти/

    Днеска ни срещат откраднати мигове
    щури въпроси ни будят в съня:
    Може би днес не е толкова късно?
    Втори ли шанс ни се дава сега?


    Тръгнем ли утре в различни посоки,
    пак ще пустее в нащте души,
    а безспирният дъжд от въпроси,
    ще глъхне в мойте и твойте очи.

    Поздрав за текста, Нели!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...