Късно е
на моята първа любов
Късно е вече да се обичаме -
всеки от нас е поел своя път.
Късно е вече да се заричаме,
пак отминава забързан денят.
Късно е вече да си прощаваме
всяка обида, сълза или страх.
Но защо и до днес не забравяме
детските тайни, невинния грях?
И когато случайно се срещаме
се изпиваме жадно с очи.
Но напразно - заскъснели сме вече -
нещо трепва във нас, но мълчим.
Само споменът пари в душите
и обзети от тиха тъга
днес за кой ли път тайно се питаме:
"Може би не е късно сега?"
© Нели Вангелова All rights reserved.
. Успех и за напред!!!
