5.02.2007 г., 20:06

Късно е

1K 0 13
                                        
                      на моята първа любов


Късно е вече да се обичаме -
всеки от нас е поел своя път.
Късно е вече да се заричаме,
пак отминава забързан денят.
Късно е вече да си прощаваме
всяка обида, сълза или страх.
Но защо и до днес не забравяме
детските тайни, невинния грях?
И когато случайно се срещаме
се изпиваме жадно с очи.
Но напразно - заскъснели сме вече -
нещо трепва във нас, но мълчим.
Само споменът пари в душите
и обзети от тиха тъга
днес за кой ли път тайно се питаме:
"Може би не е късно сега?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Харесва ми много. Ще ти бъда почитателка. Успех и за напред!!!
  • Благодаря на всички, които коментираха последните ми три стихотворения, срещам само хубави чувства и приятелска обич и прекрасни отзиви. Това ми дава сили да продължавам да живея и да пиша и да мечтая, и да смятам, че този свят е хубаво място и животът е прекрасен. Благодаря ви, приятели, от все сърце!
  • първата любов... е по-добре да си остане първа, там. поздравления!
  • Поздравявам те!
  • Бяхме едва седемнайсет годишни
    с плахи - по детски невинни очи,
    думите спираха някак излишни,
    чувства бушуваха в нащте гърди.

    Ти ме целуна под тихата стряха,
    сълзите пълнеха нащте очи,
    Утре-то носеше вечна раздяла
    /проумявах го аз,не вярваше ти/

    Днеска ни срещат откраднати мигове
    щури въпроси ни будят в съня:
    Може би днес не е толкова късно?
    Втори ли шанс ни се дава сега?


    Тръгнем ли утре в различни посоки,
    пак ще пустее в нащте души,
    а безспирният дъжд от въпроси,
    ще глъхне в мойте и твойте очи.

    Поздрав за текста, Нели!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....