Късно е
От твоите страшни, дълбоки очи
черна горчилка аз пия.
Не ми говори за любов! Замълчи!
Душата ми - вълк единак глухо вие.
Останах сама като верен куршум.
Фосфорна плаче Луната.
Сълзùте и восъчни падат без шум.
Събира ги някой бедняк в тъмнината.
И аз обеднявах без твойта любов.
Ден след ден. Месец. Година.
Сега се завръщаш на всичко готов.
Но има ли смисъл? Животът ни мина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
