Късно е
От твоите страшни, дълбоки очи
черна горчилка аз пия.
Не ми говори за любов! Замълчи!
Душата ми - вълк единак глухо вие.
Останах сама като верен куршум.
Фосфорна плаче Луната.
Сълзùте и восъчни падат без шум.
Събира ги някой бедняк в тъмнината.
И аз обеднявах без твойта любов.
Ден след ден. Месец. Година.
Сега се завръщаш на всичко готов.
Но има ли смисъл? Животът ни мина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
