laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
29.10.2010 г., 22:20 ч.

Късно е 

  Поезия » Любовна
562 0 7

От твоите страшни, дълбоки очи

черна горчилка аз пия.

Не ми говори за любов! Замълчи!

Душата ми - вълк единак глухо вие.

 

Останах сама като верен куршум.

Фосфорна плаче Луната.

Сълзùте и восъчни падат без шум.

Събира ги някой бедняк в тъмнината.

 

И аз обеднявах без твойта любов.

Ден след ден. Месец. Година.

Сега се завръщаш на всичко готов.

Но има ли смисъл? Животът ни мина.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??