От твоите страшни, дълбоки очи
черна горчилка аз пия.
Не ми говори за любов! Замълчи!
Душата ми - вълк единак глухо вие.
Останах сама като верен куршум.
Фосфорна плаче Луната.
Сълзùте и восъчни падат без шум.
Събира ги някой бедняк в тъмнината.
И аз обеднявах без твойта любов.
Ден след ден. Месец. Година.
Сега се завръщаш на всичко готов.
Но има ли смисъл? Животът ни мина.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
