Oct 29, 2010, 10:20 PM

Късно е 

  Poetry » Love
564 0 7

От твоите страшни, дълбоки очи

черна горчилка аз пия.

Не ми говори за любов! Замълчи!

Душата ми - вълк единак глухо вие.

 

Останах сама като верен куршум.

Фосфорна плаче Луната.

Сълзùте и восъчни падат без шум.

Събира ги някой бедняк в тъмнината.

 

И аз обеднявах без твойта любов.

Ден след ден. Месец. Година.

Сега се завръщаш на всичко готов.

Но има ли смисъл? Животът ни мина.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??