14 окт. 2018 г., 12:32

Късно уиски с много лед

4K 38 38

 

Върви сега. Каквото имах – дадох.
От утре ще е друго... щом заспим.
Два спрели мига с тебе си откраднахме.
Не ги мисли. 
И тях ще си простим.

 

Поредна сутрин. Глътка от кафето
пелинено горчи. Като вина.
Болят до лудост лихвите на взетото.
Секунда смисъл.
После... 
Тишина.

 

Такива сме. Мечтите ни са вятърни.
Обречени на други. 
Кръстопът.
Върви сега.
Затвориш ли вратата...

Душите ни... 
И те ще си простят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може да си простят, а може и не, но творбата е прекрасна!
  • Болят до лудост лихвите на взетото.
  • Прекрасно е, Яна и до болка вярно! Високите "лихви" никога няма да ни откажат да взимаме подобни "кредити" - ще си ги "плащаме", ще си прощаваме за това и... после пак от същото... До края!
  • Лирическата пийва, аз съм въздържател. Благодаря ти за хубавите думи!
  • Момиченце! Умееш да пишеш, но не прекалявай с уискито!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...