Късно уиски с много лед
Върви сега. Каквото имах – дадох.
От утре ще е друго... щом заспим.
Два спрели мига с тебе си откраднахме.
Не ги мисли.
И тях ще си простим.
Поредна сутрин. Глътка от кафето
пелинено горчи. Като вина.
Болят до лудост лихвите на взетото.
Секунда смисъл.
После...
Тишина.
Такива сме. Мечтите ни са вятърни.
Обречени на други.
Кръстопът.
Върви сега.
Затвориш ли вратата...
Душите ни...
И те ще си простят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Благодаря ти за хубавите думи!
