8 дек. 2016 г., 00:32

Л.

986 4 0

Бих те пуснал, но искам ли?

Не знам какво да ти кажа.

Отивай си... Или не,

остани при мен още малко.

- Искам да ти се полюбувам…

- Остави си дреха, с твоя мирис,

да вдишвам от него,

когато ми липсваш,

да не те забравя,

но трябва да те пусна май...

Много желая да те изпитам пак някой ден,

беше прекрасно, радвам се, че ни запознаха.

Не вярвах във теб.

- Виж… намини някой път,

аз ще бъда тук... и ще те чакам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Georgi Krastew Все права защищены

На момичето което ни запозна. Посвещавам.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...