8.12.2016 г., 0:32

Л.

981 4 0

Бих те пуснал, но искам ли?

Не знам какво да ти кажа.

Отивай си... Или не,

остани при мен още малко.

- Искам да ти се полюбувам…

- Остави си дреха, с твоя мирис,

да вдишвам от него,

когато ми липсваш,

да не те забравя,

но трябва да те пусна май...

Много желая да те изпитам пак някой ден,

беше прекрасно, радвам се, че ни запознаха.

Не вярвах във теб.

- Виж… намини някой път,

аз ще бъда тук... и ще те чакам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Georgi Krastew Всички права запазени

На момичето което ни запозна. Посвещавам.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...