8.12.2016 г., 0:32

Л.

984 4 0

Бих те пуснал, но искам ли?

Не знам какво да ти кажа.

Отивай си... Или не,

остани при мен още малко.

- Искам да ти се полюбувам…

- Остави си дреха, с твоя мирис,

да вдишвам от него,

когато ми липсваш,

да не те забравя,

но трябва да те пусна май...

Много желая да те изпитам пак някой ден,

беше прекрасно, радвам се, че ни запознаха.

Не вярвах във теб.

- Виж… намини някой път,

аз ще бъда тук... и ще те чакам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Georgi Krastew Всички права запазени

На момичето което ни запозна. Посвещавам.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...