12 июн. 2024 г., 11:02

La belle vie

974 1 1

Кралицата лежерно, вяло пита:

"Лакей, къде сега е моят Крал?"

"На лов, милейди, с цялата си свита."

Охо, нескучно той си е живял!

 

Успях, в живота, умно да заложа.

Какво пък толкова да понесеш?!?

Кралица аз съм вече, merci Боже!

А, не слугиня в бедна селска леш!

 

И чувствам кралството, че ми отива!

Дворец, коприна, злато и гранит.

Е, Кралското лице е малко криво...

Но, имам своя най-безгрижен бит!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неделчева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

19 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...