12.06.2024 г., 11:02 ч.

La belle vie 

  Поезия
4.8 / 4
639 1 1
Кралицата лежерно, вяло пита:
"Лакей, къде сега е моят Крал?"
"На лов, милейди, с цялата си свита."
Охо, нескучно той си е живял!
Успях, в живота, умно да заложа.
Какво пък толкова да понесеш?!?
Кралица аз съм вече, merci Боже!
А, не слугиня в бедна селска леш!
И чувствам кралството, че ми отива!
Дворец, коприна, злато и гранит.
Е, Кралското лице е малко криво...
Но, имам своя най-безгрижен бит!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неделчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Буриме »

19 място

Предложения
  • Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
  • На утрото сълзите ми горчат... И слепи са на вечерта очите. Ръцете ми са тъжни. И мълчат. Ала нощта ...
  • Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...

Още произведения »