18 янв. 2008 г., 20:16

Лабиринт на смъртта

1.2K 0 4

Лабиринт на смъртта.

В стая тъмна без прозорци,

само с безброй заключени врати,

с коридори безкрай, водещи

само до нови стаи с врати,

душата ми неуморно лети.

Обикаля и търси отговора на това,

какво всъщност означава света,

какъв е смисълa да си жив,

какво значи да си щастлив.

И с всяка нова заключена врата

част от твоята плът тя дава

и плътта на ключ става.

Така парченце по парченце тя

гасне и се стапя тихо в тъмнина,

а път към светлината така и не намира

и в този лабиринт на хаоса безспир скита.

Но с всеки коридор на лабиринта, наречен ЖИВОТ,

потъва във вечни тъмнини, водещи до нейния ГРОБ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ИЛИ "ЛАБИРИНТ НА ВЕЧНОСТА"
  • Много силен стих!!!
    Определено е един от най-хубавите ти!
    Обичкам си те Ели!
  • Мерси много и на двете. Мерси и за съвета viksitka, но като лабиринт на смъртта по ми изглежда подходящо защото е тъжно и води към смърт, а не към живот.
  • Много добре казано. И заглавието е много точно.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...