18.01.2008 г., 20:16

Лабиринт на смъртта

1.2K 0 4

Лабиринт на смъртта.

В стая тъмна без прозорци,

само с безброй заключени врати,

с коридори безкрай, водещи

само до нови стаи с врати,

душата ми неуморно лети.

Обикаля и търси отговора на това,

какво всъщност означава света,

какъв е смисълa да си жив,

какво значи да си щастлив.

И с всяка нова заключена врата

част от твоята плът тя дава

и плътта на ключ става.

Така парченце по парченце тя

гасне и се стапя тихо в тъмнина,

а път към светлината така и не намира

и в този лабиринт на хаоса безспир скита.

Но с всеки коридор на лабиринта, наречен ЖИВОТ,

потъва във вечни тъмнини, водещи до нейния ГРОБ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ИЛИ "ЛАБИРИНТ НА ВЕЧНОСТА"
  • Много силен стих!!!
    Определено е един от най-хубавите ти!
    Обичкам си те Ели!
  • Мерси много и на двете. Мерси и за съвета viksitka, но като лабиринт на смъртта по ми изглежда подходящо защото е тъжно и води към смърт, а не към живот.
  • Много добре казано. И заглавието е много точно.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...