Jan 18, 2008, 8:16 PM

Лабиринт на смъртта 

  Poetry » Phylosophy
928 0 4

Лабиринт на смъртта.

В стая тъмна без прозорци,

само с безброй заключени врати,

с коридори безкрай, водещи

само до нови стаи с врати,

душата ми неуморно лети.

Обикаля и търси отговора на това,

какво всъщност означава света,

какъв е смисълa да си жив,

какво значи да си щастлив.

И с всяка нова заключена врата

част от твоята плът тя дава

и плътта на ключ става.

Така парченце по парченце тя

гасне и се стапя тихо в тъмнина,

а път към светлината така и не намира

и в този лабиринт на хаоса безспир скита.

Но с всеки коридор на лабиринта, наречен ЖИВОТ,

потъва във вечни тъмнини, водещи до нейния ГРОБ.

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ИЛИ "ЛАБИРИНТ НА ВЕЧНОСТА"
  • Много силен стих!!!
    Определено е един от най-хубавите ти!
    Обичкам си те Ели!
  • Мерси много и на двете. Мерси и за съвета viksitka, но като лабиринт на смъртта по ми изглежда подходящо защото е тъжно и води към смърт, а не към живот.
  • Много добре казано. И заглавието е много точно.
Random works
: ??:??