18 ene 2008, 20:16

Лабиринт на смъртта

1.2K 0 4

Лабиринт на смъртта.

В стая тъмна без прозорци,

само с безброй заключени врати,

с коридори безкрай, водещи

само до нови стаи с врати,

душата ми неуморно лети.

Обикаля и търси отговора на това,

какво всъщност означава света,

какъв е смисълa да си жив,

какво значи да си щастлив.

И с всяка нова заключена врата

част от твоята плът тя дава

и плътта на ключ става.

Така парченце по парченце тя

гасне и се стапя тихо в тъмнина,

а път към светлината така и не намира

и в този лабиринт на хаоса безспир скита.

Но с всеки коридор на лабиринта, наречен ЖИВОТ,

потъва във вечни тъмнини, водещи до нейния ГРОБ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ИЛИ "ЛАБИРИНТ НА ВЕЧНОСТА"
  • Много силен стих!!!
    Определено е един от най-хубавите ти!
    Обичкам си те Ели!
  • Мерси много и на двете. Мерси и за съвета viksitka, но като лабиринт на смъртта по ми изглежда подходящо защото е тъжно и води към смърт, а не към живот.
  • Много добре казано. И заглавието е много точно.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...