В очите ми танцува блясък

на един измислен свят

и всеки път долита с трясък

от реалността човешки смях.

Гледам теб, а виждам блян,

слушам теб, а чувам песен,

че летя високо - знам,

но да стъпя - не намирам начин лесен...

Мисля, че в някоя приказка друга

е трябвало за мен да разказват -

с различен сюжет, герои, в услуга

на човешката вяра да ме показват!

Не тук, а в разкази за мечти,

магии, летене, химери

е трябвало да живея... Но уви!

Действителността първа ме намери.

Все още напред да крача не умея,

нагоре всяка мисъл ме отвежда!

В небето, в синьото небе се рея

и все не се решавам надолу да погледна...!

                                                           12.2006г.