Лабиринт от приказки
В очите ми танцува блясък
на един измислен свят
и всеки път долита с трясък
от реалността човешки смях.
Гледам теб, а виждам блян,
слушам теб, а чувам песен,
че летя високо - знам,
но да стъпя - не намирам начин лесен...
Мисля, че в някоя приказка друга
е трябвало за мен да разказват -
с различен сюжет, герои, в услуга
на човешката вяра да ме показват!
Не тук, а в разкази за мечти,
магии, летене, химери
е трябвало да живея... Но уви!
Действителността първа ме намери.
Все още напред да крача не умея,
нагоре всяка мисъл ме отвежда!
В небето, в синьото небе се рея
и все не се решавам надолу да погледна...!
12.2006г.
© Емануела Иванова All rights reserved.
