Лабиринтът
***
Трудно вземам си сбогом с твойта любов...
До голо изтлях в невъзможното лято.
Орисана бях и с горчив богослов:
всяко мое стихче хрипти недопято...
Трудно вземам си сбогом с твойта любов...
Есента ме прескочи, отново е зима.
В пустошта рее се сив мишелов:
кръжи над гнездото, зове свойта любима.
Трудно вземам си сбогом с твойта любов...
Смирението търся: неистово мъничък винт. ...