plami-6 (Плами) plami-6 (Плами)
14 721
6 jul 2010, 14:14

Лабиринтът

1.2K 0 27

Лабиринтът

                 ***

 

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

До голо изтлях в невъзможното лято.

Орисана бях и с горчив богослов:

всяко мое стихче хрипти недопято...

 

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

Есента ме прескочи, отново е зима.

В пустошта рее се сив мишелов:

кръжи над гнездото, зове свойта любима.

 

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

Смирението търся: неистово мъничък винт.

Усещам и края – парцаления покров –

спускащ завесата над лабиринта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    !!!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Плами, не зная защо мъката в душата ражда винаги най-хубавите стихове. Но поезията ни помага в такива моменти, попива негативната ни настройка и намира начин да ни изведе от лабиринта на чувствата. Взрвам, че и при теб ще стане така! Поздрав за стихотвоението!
  • gerrda (Геновева Христова)
    gerrda (Геновева Христова)
    няма как да си вземеш сбогом, щом е любов...




  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "До голо изтлях в невъзможното лято."

    !!!
  • BG-bodil (Люсил)
    BG-bodil (Люсил)
    Само за да се вдигне завесата над друга сцена! Браво, Плами!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0