plami-6 (Плами) plami-6 (Плами)
14 721
6 jul 2010, 14:14

Лабиринтът

1.2K 0 27

Лабиринтът

                 ***

 

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

До голо изтлях в невъзможното лято.

Орисана бях и с горчив богослов:

всяко мое стихче хрипти недопято...

 

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

Есента ме прескочи, отново е зима.

В пустошта рее се сив мишелов:

кръжи над гнездото, зове свойта любима.

 

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

Смирението търся: неистово мъничък винт.

Усещам и края – парцаления покров –

спускащ завесата над лабиринта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    !!!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Плами, не зная защо мъката в душата ражда винаги най-хубавите стихове. Но поезията ни помага в такива моменти, попива негативната ни настройка и намира начин да ни изведе от лабиринта на чувствата. Взрвам, че и при теб ще стане така! Поздрав за стихотвоението!
  • gerrda (Геновева Христова)
    gerrda (Геновева Христова)
    няма как да си вземеш сбогом, щом е любов...




  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "До голо изтлях в невъзможното лято."

    !!!
  • BG-bodil (Люсил)
    BG-bodil (Люсил)
    Само за да се вдигне завесата над друга сцена! Браво, Плами!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0