Jul 6, 2010, 2:14 PM

Лабиринтът

  Poetry » Love
1.2K 0 27

Лабиринтът

                 ***

 

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

До голо изтлях в невъзможното лято.

Орисана бях и с горчив богослов:

всяко мое стихче хрипти недопято...

 

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

Есента ме прескочи, отново е зима.

В пустошта рее се сив мишелов:

кръжи над гнездото, зове свойта любима.

 

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

Смирението търся: неистово мъничък винт.

Усещам и края – парцаления покров –

спускащ завесата над лабиринта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Плами, не зная защо мъката в душата ражда винаги най-хубавите стихове. Но поезията ни помага в такива моменти, попива негативната ни настройка и намира начин да ни изведе от лабиринта на чувствата. Взрвам, че и при теб ще стане така! Поздрав за стихотвоението!
  • няма как да си вземеш сбогом, щом е любов...




  • "До голо изтлях в невъзможното лято."

    !!!
  • Само за да се вдигне завесата над друга сцена! Браво, Плами!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...