Лабиринтът

Поезия » Любовна

1.2K 0 27

Лабиринтът

***

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

До голо изтлях в невъзможното лято.

Орисана бях и с горчив богослов:

всяко мое стихче хрипти недопято...

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

Есента ме прескочи, отново е зима.

В пустошта рее се сив мишелов:

кръжи над гнездото, зове свойта любима.

Трудно вземам си сбогом с твойта любов...

Смирението търся: неистово мъничък винт.

Усещам и края – парцаления покров –

спускащ завесата над лабиринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Aneta_kz (Анета)

!!!

2010-07-12T22:17:46+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Плами, не зная защо мъката в душата ражда винаги най-хубавите стихове. Но поезията ни помага в такива моменти, попива негативната ни настройка и намира начин да ни изведе от лабиринта на чувствата. Взрвам, че и при теб ще стане така! Поздрав за стихотвоението!

2010-07-12T07:31:45+03:00
gerrda (Геновева Христова)

няма как да си вземеш сбогом, щом е любов...

2010-07-12T00:18:00+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"До голо изтлях в невъзможното лято."

!!!

2010-07-11T23:17:57+03:00
BG-bodil (Люсил)

Само за да се вдигне завесата над друга сцена! Браво, Плами!

2010-07-11T12:09:53+03:00