Лафает
Lafayette
12.06.2001г.
В детството си щом се върна,
спомен траен има там,
как едно дете - дете отглежда
и таз любов превръща се в храм.
Искрена и нежна обич породена,
най-чиста обич на света,
детска обич между мен и нея,
изплетена от нишките на любовта.
" Мама" в моите прегръдки тя изрече,
научи се да ходи от моите ръце,
тази мила дума, отправена към мене,
завинаги ще топли моето сърце.
Детската усмивка аз винаги ще помня,
не ще забравя нейното гласче,
мислите по-чисти от водата,
а душата по-лека от перце.
Това е най-голямото богатство,
богатство, спечелено с любов,
любов, свързваща душите
на хората, които чуват този зов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Георгиева Все права защищены
