21 февр. 2017 г., 11:10

Лапландия

1K 0 0

 

Страшен студ скова земята,
протегна свойте пипала,
загнезди се на хората в сърцата,
настъпи мъртва тишина.

 

Пристигна каляската черна
с чифт белоснежни коне,
отправи безмълвна покана
и новите пътници взе.

 

Вцепенени, с погледи втренчени
уж гледаме право напред,
но всъщност живота сънуваме
и чакаме нашия ред.

 

Прилича на приказка северна,
затворени в стъклен дворец,
където кралицата ледена
поднася ни своя венец.

 

Тихо е, дори е страшно
потъваме нейде в нощта,
поглъща ни времето властно,
дълбоко заспал е света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Горновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...