Страшен студ скова земята,
протегна свойте пипала,
загнезди се на хората в сърцата,
настъпи мъртва тишина.

Пристигна каляската черна
с чифт белоснежни коне,
отправи безмълвна покана
и новите пътници взе.

Вцепенени, с погледи втренчени
уж гледаме право напред,
но всъщност живота сънуваме
и чакаме нашия ред.

Прилича на приказка северна,
затворени в стъклен дворец,
където кралицата ледена
поднася ни своя венец.

Тихо е, дори е страшно
потъваме нейде в нощта,
поглъща ни времето властно,
дълбоко заспал е света.