21.02.2017 г., 11:10 ч.

Лапландия 

  Поезия » Философска
544 0 0

 

Страшен студ скова земята,
протегна свойте пипала,
загнезди се на хората в сърцата,
настъпи мъртва тишина.

 

Пристигна каляската черна
с чифт белоснежни коне,
отправи безмълвна покана
и новите пътници взе.

 

Вцепенени, с погледи втренчени
уж гледаме право напред,
но всъщност живота сънуваме
и чакаме нашия ред.

 

Прилича на приказка северна,
затворени в стъклен дворец,
където кралицата ледена
поднася ни своя венец.

 

Тихо е, дори е страшно
потъваме нейде в нощта,
поглъща ни времето властно,
дълбоко заспал е света.

© Радослав Горновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??