31 мая 2012 г., 22:25

Лаптопа ти ще метна през балкона

977 0 11

Лаптопа ти ще метна през балкона

 

 

От далече още виждам как се е задал

нашият пореден разрушителен скандал.

Изпълнена с надежда, в кабинета те съзрях,

деколтето пооправих, тъй гореща бях!

 

 

Пламенно и тайно исках моя чар да отразиш,

но ти успя с нехайство мисълта ми да сразиш.

Цял тон работа си беше взел за вкъщи,

хем знаеш как жена ти ще се мръщи!

 

 

И макар за кратко - видимо разколебана,

реших категорично нещата аз в ръце да хвана.

Запалих двеста свещи и налях шампанско,

и розови листа намерих - ех, сърце балканско...!

 

 

Покрай бюрото ти с финес преминах.

Ах, как служебните задачи твои аз проклинах!

Но изглежда само пречех на твоята вглъбеност,

в гнева си ме упрекна ти дори в неосведоменост.

 

 

И на края - без ни най-малко да ликувам,

реших по фланга аз мерака ти да атакувам!

Нападнах те без жал с прегръдки и целувки,

като бях останала преди това - само по обувки.

 

 

А от утре искам, мили, ти добре да знаеш!

Ако желанията ми любовни ти не разгадаеш,

ще видиш как бюрото ти руши фадрома

и как лаптопа ти ще метна през балкона!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 😋 ...
  • Благодаря ти, Елена!
    И заваляха лаптопи ...
    Нина, аз и тук ти ... !!!
    Вероятно губиш ума и дума от поезия, но аз напълно те разбирам.
    Няма проблем!
  • Впечатли ме.То май в пространството доста лаптопи ще се сблъскат.Поздрав!
  • И тук ти благодаря, Елица!
    Продължавам да правя грешки при определянето на произведенията си.
  • Самоирония и хумор – в областта на любовните взаимоотношения.
    Така че стихът си е и любовен, и хумористичен.
    Напредваш, Светла! ;

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...