31.05.2012 г., 22:25

Лаптопа ти ще метна през балкона

970 0 11

Лаптопа ти ще метна през балкона

 

 

От далече още виждам как се е задал

нашият пореден разрушителен скандал.

Изпълнена с надежда, в кабинета те съзрях,

деколтето пооправих, тъй гореща бях!

 

 

Пламенно и тайно исках моя чар да отразиш,

но ти успя с нехайство мисълта ми да сразиш.

Цял тон работа си беше взел за вкъщи,

хем знаеш как жена ти ще се мръщи!

 

 

И макар за кратко - видимо разколебана,

реших категорично нещата аз в ръце да хвана.

Запалих двеста свещи и налях шампанско,

и розови листа намерих - ех, сърце балканско...!

 

 

Покрай бюрото ти с финес преминах.

Ах, как служебните задачи твои аз проклинах!

Но изглежда само пречех на твоята вглъбеност,

в гнева си ме упрекна ти дори в неосведоменост.

 

 

И на края - без ни най-малко да ликувам,

реших по фланга аз мерака ти да атакувам!

Нападнах те без жал с прегръдки и целувки,

като бях останала преди това - само по обувки.

 

 

А от утре искам, мили, ти добре да знаеш!

Ако желанията ми любовни ти не разгадаеш,

ще видиш как бюрото ти руши фадрома

и как лаптопа ти ще метна през балкона!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 😋 ...
  • Благодаря ти, Елена!
    И заваляха лаптопи ...
    Нина, аз и тук ти ... !!!
    Вероятно губиш ума и дума от поезия, но аз напълно те разбирам.
    Няма проблем!
  • Впечатли ме.То май в пространството доста лаптопи ще се сблъскат.Поздрав!
  • И тук ти благодаря, Елица!
    Продължавам да правя грешки при определянето на произведенията си.
  • Самоирония и хумор – в областта на любовните взаимоотношения.
    Така че стихът си е и любовен, и хумористичен.
    Напредваш, Светла! ;

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...