Либе…
Потъвам в очите ти, либе,
мое огледало и вселени са те,
виж ги, лъчи са от слънцето…
Кафяви като огъня, очите ти,
кафяви, либе, огън са в моите
очите ти – виж ги в душата ми!
Устните ти в моите, либе,
живот от извора са те,
усети ги, въздух са за мен…
Устните ти нежни са, либе,
по-сладки са от мед, либе,
устните ти, едно са с моите…
Усмивката ти, либе, свят ми е,
шепне и притихва ме в себе си,
усмивката ти, либе– усмихва ме!
Усмивката ти, либе, копнеж ми е,
и в нея чете се копнежа по мен,
усмивката ти, либе – щастие е!
Сърцето ти едно е с моето, либе,
сърцето ти тупти, тупти и моето,
сърцето ти, либе, моя път и дом е!
Сърцети ти, душата ми е, либе,
сърцето ми, остава в твоето,
сърцето ти – моят глас и зов!
А ръцете ти, либе, ръцете ти,
безкрая са в моите, едно са те,
ръцете ти, либе, въздигат ме!
Ръцете ти, либе, обичат ме,
и в любов времето спират те,
ръцете ти, либе, обожават ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
