Потъвам в очите ти, либе,

мое огледало и вселени са те,

виж ги, лъчи са от слънцето…

Кафяви като огъня, очите ти,

кафяви, либе, огън са в моите

очите ти – виж ги в душата ми!

Устните ти в моите, либе,

живот от извора са те,

усети ги, въздух са за мен…

Устните ти нежни са, либе,

по-сладки са от мед, либе,

устните ти, едно са с моите…

Усмивката ти, либе, свят ми е,

шепне и притихва ме в себе си,

усмивката ти, либе– усмихва ме!

Усмивката ти, либе, копнеж ми е,

и в нея чете се копнежа по мен,

усмивката ти, либе – щастие е!

Сърцето ти едно е с моето, либе,

сърцето ти тупти, тупти и моето,

сърцето ти, либе, моя път и дом е!

Сърцети ти, душата ми е, либе,

сърцето ми, остава в твоето,

сърцето ти – моят глас и зов!

А ръцете ти, либе, ръцете ти,

безкрая са в моите, едно са те,

ръцете ти, либе, въздигат ме!

Ръцете ти, либе, обичат ме,

и в любов времето спират те,

ръцете ти, либе, обожават ме!