Понякога се чудиш дали си казал правилното нещо,

а друг път не,

понякога се чудиш дали е грешно,

но думите са като лед.

Понякога имаш чувството да споделиш

своето мъчение,

или под камък да се скриеш,

като след вълнение.

Каквото и да е,

то е важно и всичко друго е без значение.

Но не всичко върви като по масло и мед,

защото реалността е като лед.

Студена е, но е такава,

а понякога просто преиграва.

Само затвори своите очи

и за миг се замисли,

дали за теб това е скъп човек,

защото думите са като лед.