Лед по вятърните мелници
Забързано минутите изтичат,
а дните ни се струват векове.
Довчера бях момичето-кокиче,
а днес съм есен – с хлад и ветрове.
А днес съм яростна, непримирима
и жиля взора ти като оса.
Нима все още искаш да ме има –
в ръка със зла, покрита с лед коса?
Нима ме помниш още – кротка, тиха,
зелена пролет под пороя луд?
Днес зими цветовете ми изтриха
и черна като облак, нося смут.
Сега живея само – не очаквам,
мечтите си превърнала на прах.
В безсъниците нощем ги изплаквам
и странно – те се връщат. С леден смях…
https://www.youtube.com/watch?v=8Gpj6-lLtGY
https://www.youtube.com/watch?v=73N3CMpC-hM
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
