Лед по вятърните мелници

8 dic 2023, 9:35

Poesía » De amor, Filosófica

252 1 2

Забързано минутите изтичат,

а дните ни се струват векове.

Довчера бях момичето-кокиче,

а днес съм есен – с хлад и ветрове.

А днес съм яростна, непримирима

и жиля взора ти като оса.

Нима все още искаш да ме има –

в ръка със зла, покрита с лед коса?

Нима ме помниш още – кротка, тиха,

зелена пролет под пороя луд?

Днес зими цветовете ми изтриха

и черна като облак, нося смут.

Сега живея само – не очаквам,

мечтите си превърнала на прах.

В безсъниците нощем ги изплаквам

и странно – те се връщат. С леден смях…

https://www.youtube.com/watch?v=8Gpj6-lLtGY

https://www.youtube.com/watch?v=73N3CMpC-hM

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.