Леден полъх
Гърбавите мисли натежаха
(сякаш върху тях светът се срути).
Безпосочни чувства онемяха
и самотно хлипаха нечути.
Ненапити, устните преляха
в кладенчова сладост неоткрита.
Скрити думи тъжно шумоляха.
Черен възел светлина оплита.
Раздвоените слънца кървяха.
Огнен плач очите изсушава.
Трънени пътеки опустяха.
В леден полъх любовта остава.
Вещиците стряскащо завиха.
Обичта несбъдната посърна.
Топли длани тъжна орис скриха.
Непотребна, мъката се върна.
06.11.2007 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
