Леден полъх
Гърбавите мисли натежаха
(сякаш върху тях светът се срути).
Безпосочни чувства онемяха
и самотно хлипаха нечути.
Ненапити, устните преляха
в кладенчова сладост неоткрита.
Скрити думи тъжно шумоляха.
Черен възел светлина оплита.
Раздвоените слънца кървяха.
Огнен плач очите изсушава.
Трънени пътеки опустяха.
В леден полъх любовта остава.
Вещиците стряскащо завиха.
Обичта несбъдната посърна.
Топли длани тъжна орис скриха.
Непотребна, мъката се върна.
06.11.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
