6 nov 2007, 12:09

Леден полъх

  Poesía » Otra
1.3K 0 29

 

Гърбавите мисли натежаха
(сякаш върху тях светът се срути).
Безпосочни чувства онемяха
и самотно хлипаха нечути.

Ненапити, устните преляха
в кладенчова сладост неоткрита.
Скрити думи тъжно шумоляха.
Черен възел светлина оплита.

Раздвоените слънца кървяха.
Огнен плач очите изсушава.
Трънени пътеки опустяха.
В леден полъх любовта остава.

Вещиците стряскащо завиха.
Обичта несбъдната посърна.
Топли длани тъжна орис скриха.
Непотребна, мъката се върна.

06.11.2007 г.

Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...