По-ледена от айсберг, по-студена бе,
в сърцето ù виелици се гонеха.
Във свят скован от мраз сама живееше,
снежинки от очите ù се ронеха.
Владетелка на нищото, на пустошта,
с черти изваяни, изящни, недокосвани.
Неповторима, но студена красота,
която с адска сила омагьосваше.
Дарена от съдбата бе с проклятие:
докоснеше ли нещо - вледеняваше!
И сякаш със смъртта бе в съзаклятие -
само страдание след себе си оставяше. ...