4.08.2011 г., 6:50

Ледена

856 0 2

По-ледена от айсберг, по-студена бе,

в сърцето ù виелици се гонеха.

Във свят скован от мраз сама живееше,

снежинки от очите ù се ронеха.

 

Владетелка на нищото, на пустошта,

с черти изваяни, изящни, недокосвани.

Неповторима, но студена красота,

която с адска сила омагьосваше.

 

Дарена от съдбата бе с проклятие:

докоснеше ли нещо - вледеняваше!

И сякаш със смъртта бе в съзаклятие -

само страдание след себе си оставяше.

 

Случайно в нейните покои се изгуби

ездач, погълнат от страстта си към лова.

Поспря, огледа се - замислен и учуден:

бе обграден от бяла пустота...

 

А на небето вече светеше луната,

нощта приспиваше за сетен път деня.

Умора бавно се прокрадваше в душата

и нежни приказки нашепваше съня.

 

Отново будна, тя проклинаше съдбата,

от самотата не намираше покой.

Качи се, както всеки път в шейната,

потегли, следвана от бесен вълчи вой.

 

И го откри - заспал в самотна пряспа,

докосна непознатото лице,

а дарбата ù - адска и ужасна,

обгърна с лед горещото сърце.

 

Отрони се звезда от небосклона,

прашец магически в тъмата заискри.

А от очите на кралицата се ронеха

снежинки - не, а истински сълзи.

 

И всяка капчица блестеше като бисер

и вливаше частици топлина.

На устните премръзнали изписа се

усмивка, по-красива от дъга.

 

Аз бях принцесата с висулки във косите,

а любовта ти беше малката звезда,

която върна ми копнежите, мечтите

и съживи отново мъртвата душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...