Леденото кралство
| Студ - умирам бавно. Студ - идвам плавно. Студ - не мърдам вече. Студ - сълза се стече. Мраз е, замръзвам! Мраз е, от студ измръзвам! Мраз, студено е заспивам! Мраз, цялата изстивам! Лед, всичко се сковава! Лед, сърцето ми отравя! Лед, пронизва ме не дишам! Ледена съм, но до край ще те обичам! Виелица ме завърта и не ме оставя! Към виелицата в мен ще се отправя. Леден блок не ми дава да изпълзя навън, от топлият ти глас да чуя звън. Искам да те докосна, но да не замръзнеш! Студът в мен дано разпръснеш! Да се вкопчиш в мен и да ме стоплиш! Когато ти е студено за мен да си спомниш! Да се стоплиш с нашата топлота. Да раздаваш на света пъстрота. Да разчупиш ледени блокове. Да разбиеш ледени мостове. Когато ми е студено искам да си те спомня, за да грея. Когато се заледявам искам да те видя, за да изгрея. Искам да съм слънце, за да огрея всичко с лъчите си. Но ако ти към мен си леден, просто не ме търси. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Йорданова Все права защищены
