27 мар. 2009 г., 14:15

Легенда или...

1.6K 0 5

 

Любов моя, недотъгувана,

недоплакана, недочакана,

вече не те и сънувам

в лапите котешки на мрака.

 

Любов моя, недоискана,

недоизказана, неразумна,

вече дори не си искрена,

скрита от хорско одумване.

 

Любов моя, избягала

в на спомена дебрите,

ще разкажеш ли някога

на внуците ми легендата?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!
    И не се притеснявай от думите на Майстора. Едва ли има неоткрити преди нас ритъм, стихотворна стъпка, или дори идея (освен тези, произтичащи от напредването на технологиите ), така че пиши!
    Поздрави от мен!

  • Не бъди толкова скромна.Трява да си горда от това ,че приличаш на П.Пенев,макар и малко.
    П.П.По-добре не бъди горда , а се радвай.Гордостта не е добродетел.
  • Танюша, Петинка! Благодаря ви! няма стойността на поезия, но ми е откровение и ми е мило, че сте го усетили!
    Майсторе, правилно ли те разбирам? стихът на П.Пенев има същия ритъм, но... не съм го чела, повярвай.
  • Вного, много хубав стих!
  • Поздравления, Наталка!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...