27 мар. 2009 г., 14:15

Легенда или...

1.6K 0 5

 

Любов моя, недотъгувана,

недоплакана, недочакана,

вече не те и сънувам

в лапите котешки на мрака.

 

Любов моя, недоискана,

недоизказана, неразумна,

вече дори не си искрена,

скрита от хорско одумване.

 

Любов моя, избягала

в на спомена дебрите,

ще разкажеш ли някога

на внуците ми легендата?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!
    И не се притеснявай от думите на Майстора. Едва ли има неоткрити преди нас ритъм, стихотворна стъпка, или дори идея (освен тези, произтичащи от напредването на технологиите ), така че пиши!
    Поздрави от мен!

  • Не бъди толкова скромна.Трява да си горда от това ,че приличаш на П.Пенев,макар и малко.
    П.П.По-добре не бъди горда , а се радвай.Гордостта не е добродетел.
  • Танюша, Петинка! Благодаря ви! няма стойността на поезия, но ми е откровение и ми е мило, че сте го усетили!
    Майсторе, правилно ли те разбирам? стихът на П.Пенев има същия ритъм, но... не съм го чела, повярвай.
  • Вного, много хубав стих!
  • Поздравления, Наталка!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...