С очите я изпиваше до дъно,
разкъсваше и дрехите дори...
Искаше да я превърне в чудо,
в което доживотно да гори.
Неземно бе девойката красива.
Той беше снажен, същи Аполон.
От погледа му тя не бе щастлива.
В очите не откриваше подслон.
Веднъж един пелтек я заговори.
Едва разбра какво и каза той.
Дочутото, почти не я събори
и рече си: "Пелтекът ще е мой!" ...