Легенда за женската любов
С очите я изпиваше до дъно,
разкъсваше и дрехите дори...
Искаше да я превърне в чудо,
в което доживотно да гори.
Неземно бе девойката красива.
Той беше снажен, същи Аполон.
От погледа му тя не бе щастлива.
В очите не откриваше подслон.
Веднъж един пелтек я заговори.
Едва разбра какво и каза той.
Дочутото, почти не я събори
и рече си: "Пелтекът ще е мой!"
Слуха и бе погален с чудни думи,
каквито Аполон не бе редил.
В сърцето и, словата си - куршуми,
беднякът много точно бе забил...
От погледи жените не разбират.
Те могат да обичат със слуха.
В казаните думички се взират,
искат да дочуят любовта.
разкъсваше и дрехите дори...
Искаше да я превърне в чудо,
в което доживотно да гори.
Неземно бе девойката красива.
Той беше снажен, същи Аполон.
От погледа му тя не бе щастлива.
В очите не откриваше подслон.
Веднъж един пелтек я заговори.
Едва разбра какво и каза той.
Дочутото, почти не я събори
и рече си: "Пелтекът ще е мой!"
Слуха и бе погален с чудни думи,
каквито Аполон не бе редил.
В сърцето и, словата си - куршуми,
беднякът много точно бе забил...
От погледи жените не разбират.
Те могат да обичат със слуха.
В казаните думички се взират,
искат да дочуят любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
