14 авг. 2012 г., 11:50

Легенда за невярната Любов... 

  Поэзия » Другая
578 0 8

 

 

Легенда за невярната Любов...

 

Лодкарю, натискай веслата,

от  ярост строши ги дори,

но трябва да стигнем скалата

преди да зора зазори!..

 

И вързали нашата лодка

за изгрева, там като спрем,

със теб доживотната болка

със дума добра- споменем...

 

...Как тука си любил разказвай

Русалка на тая скала,

но Слънце едва се показало

и мигом побягнала тя...

 

И как си се после зарекал

морето да бъде ти дом...

О,  колко неща си отрекъл

кръстосвал света мълчешком

 

да търсиш оная, която

невярна си любил в нощта

с коси като лунното злато,

с очи като морска вода...

 

До гроб ли ще търсиш лодкарю,

отблясък от тая любов?..

Ех, тя ли и теб те накара

в безумствотвото свое готов

 

да гониш все Фата  Моргана!..

Веднъж ли сподири мираж?..

Веднъж ли и буря те хвана,

но пак не изгуби кураж...

 

И вярваш, че в някоя вечер

на дивата морска скала

стои тя и чака те вече

и сластно нашепва: “Ела!..”

 

...Лодкарю, натискай веслата-

какво е да чакаш, аз знам

и бързай да стигнем скалата-

отдавна тя вече е там!..

 

И има за тебе награда

за толкова вярност безкрай:

поискай й вечната Младост-

соленото тяло познай!..

 

....И зная, че  пак ще заложиш:

и всеки повторен живот,

и сили, и страст, и надежди-

на тая безумна Любов...

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??