Легенда за невярната Любов...
Легенда за невярната Любов...
Лодкарю, натискай веслата,
от ярост строши ги дори,
но трябва да стигнем скалата
преди да зора зазори!..
И вързали нашата лодка
за изгрева, там като спрем,
със теб доживотната болка
със дума добра- споменем...
...Как тука си любил разказвай
Русалка на тая скала,
но Слънце едва се показало
и мигом побягнала тя...
И как си се после зарекал
морето да бъде ти дом...
О, колко неща си отрекъл
кръстосвал света мълчешком
да търсиш оная, която
невярна си любил в нощта
с коси като лунното злато,
с очи като морска вода...
До гроб ли ще търсиш лодкарю,
отблясък от тая любов?..
Ех, тя ли и теб те накара
в безумствотвото свое готов
да гониш все Фата Моргана!..
Веднъж ли сподири мираж?..
Веднъж ли и буря те хвана,
но пак не изгуби кураж...
И вярваш, че в някоя вечер
на дивата морска скала
стои тя и чака те вече
и сластно нашепва: “Ела!..”
...Лодкарю, натискай веслата-
какво е да чакаш, аз знам
и бързай да стигнем скалата-
отдавна тя вече е там!..
И има за тебе награда
за толкова вярност безкрай:
поискай й вечната Младост-
соленото тяло познай!..
....И зная, че пак ще заложиш:
и всеки повторен живот,
и сили, и страст, и надежди-
на тая безумна Любов...
д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
